Развъдник Бендида

Жоел Дьоас
Наследственост на поведението
Отдавна отмина времето, когато страхът от изтрели или страхът от удари с тояга беше наследствен. Трябва също да се изчисти расизмът по отношение на кучешките породи. Вашето куче е част от огромна група, която включва много породи, многобройни потомства, безброй семейства, в които всеки един индивид е куче до мозъка на костите си. Кучето е поливалентно същество, способно на всички известни и признати умения и заложби на породата. Разбира се, някои породи са превъзходни в своята специализация: кучета за лов, за спорт, за водачи на слепи и пр.
През 1934г. Двама учени издигнаха хипотезата за наследствеността на страха от стрелба и удари с тояга. Днес научният свят я смята за абсурдна. Равенството един ген = едно поведение е неправилно. Поведението се влияе от много гени, един ген влияе върху много поведения.
Някои поведенчески характеристики имат генетична основа. През 40-те и 50-те години изследванията на Скот и Фулър разкриха наследствената променливост на прага на активиране на бойната игра, лаенето, възбудата и т.н.
Въпреки това откритие двамата учени се придържаха към тезата за голямата генитична променливост в една и съща порода кучета, благодарение на която тази порода прилича на друга само през няколко поколения. С други думи, темпераментът на вашето куче би могъл да прилича на темперамента на което и да било друго куче след няколко години. Аз наричам това поливалентност. Всеки темперамент, всяко поведение се намира в латентно състояние състояние във всяка порода и различията в темпераментите на потомствата или семействата кучета понякога са много по-големи, отколкото различията, които съществуват между две дори много отдалечени породи.
Всеки темперамент, всяко поведение претърпява съвместно влияние на генетиката и заобикалящата среда. Темпераментът на едно куче, личността на вашето куче е свързана с този уникален коктейл.
В следващите глави ще подчертая значението на заобикалящата среда върху оформянето на личността на кучето. Но още отсега ще изтъкна, че социалната връзка с човека е нещо, което се научава, тя не е вродена. Обичта на кучето към детето например не е генетична или наследствена. Това не е привилегия на която и да било порода; това е процес, който се научава през специален период от живота на младото куче.
Популярната литература изобилства със сведения за темперамента на една или друга порода куче, за благородството или жестокостта на нейните представители… Във всяка порода ще откриете затормозени или агресивни индивиди, емоционални или спокойни и пр. Да ви научи да разберете причината, да ви помогне да си изберете идеалното за вас кученце, да ви съдейства да го отгледате и обучите в най-добри условия, е част от намеренията на тази книга.
Остава ми да спомена нещо важно за кучешките породи. Всички породи кучета са били създадени с цел да служат и работят за човека, с изключение на някои, които са създадени единствено с цел техните представители да са компаньони (пудел, бишон, пекинез и др.). Селекцията, която е била необходима, за да се занимава кучето с някаква работа като пастирско, бойно или ловно куче, е оставила много повече следи в съвременните породи, въпреки че кучето вече не се труди както в миналото. Но дали това е достатъчно, за да си позволим да приписваме на някои породи различни черти и темпераменти?
Някои автори не се колебаят да определят степента на интелигентност на дадена порода, да класифицират породите в зависимост от своите критерии и да ги описват. Уместно ли е това?
Може да се състави каталог на някои поведенчески черти и да се издигне тезата, че дадена порода кучета притежава едни черти, а друга порода други. Да вземем например агресивността. Ако погледнем броя ухапвания от статистиката на някои здравни заведения, причинени на хора, сигурно е, че най-много са на немската овчарка, ротвайлера и Джак Ръсел териера в сравнение с лабрадора, голдън ретривъра и чихуахуа например. Но понякога има и голдън ретривъри, които са много по-агресивни от някои ротвайлери.
Популярната зоопсихология не се колебае да говори за темпераменти, присъщи на една или друга порода кучета. В известна степен това е правдоподобно.
Образът на една порода съществува в човешката представа. Тя насочва към избирането на определена порода в зависимост от личните предпочитания.
След като е взето, породистото куче ще бъде обучавано според предписанията, които ръководят човека в неговата собствена представа за породата. Кучето пазач ще бъде обучавано да пази и ще се насърчава склонността му да пази във вреда на неговата общителност.
Податливото куче, с което човек се е сдобил, ще бъде оформяно в посока, която да отразява очакваното. По такъв начин представата, която човек има за кучето, ще оформя и неговото куче. Ето защо се осмелявам да използвам думата фантасмагория, която, признавам си, е малко силна. Кучето ще бъде създавано отчасти според представите и фантазиите на стопанина. Кръгът се затваря. Кучето отговаря на неговото желание, желанието ще отговаря на представата, която човек е имал за кучето. Въздействието на заобикалящата среда, на обучението и на идеята за желания тип куче стават преобладаващи.