История на породата
Във Франция има четири вида спаньоли – бретонски, френски, пикардийски (в т.ч. и гълъбов пикардийски) и понтодмерски. Сред тях най-известен е бретонския. Въпреки, че бретон епаньолът не може да се нарече красавец, това мускулесто континентално ловно куче със здраво и набито телосложение изглежда достатъчно породно и елегантно.
Френските кинолози спорят за произхода на името на бретон епаньола. Едни считат, че думата „епаньол” (испански) указва произходът на дългокосместите ловни кучета от испанските птичари. Други са на мнение, че „епаньол” произлиза от глагола, характеризиращ стила на работа на ловните кучета, когато търсят дивеч – “s’espaignir”, което означава „лягам, разтягам се, изпъвам се”.
Ловджийските кучета от типа на спаньолите са известни във Франция от 15 век. Първите достоверни източници на бретон епаньола са картини и гоблени от 17 век. Постоянството, с което се срещат изображенията на тези кучета, говори за това, че те били доста широко разпространени. На една от известните картини е изобразено кафяво-бяло куче в стойка над яребица а на платната на фламандски художник често присъства бретонът.
В края на 18 и началото на 19 век са изобретени сачмите за лов. Птичарите с фино телосложение и тих глас вече не удовлетворявали ловците. Появила се необходимостта от ново куче – бързоного, енергично, с добро обоняние и слух, което да търси по-дълго време и с по-продължителна стойка.
По времето на Луи 14-ти, страстен любител на лова, били изобретени специални леки оръжия, расте и числото на новите породи кучета за лов на птици – гладкокосмести бракове, спаньоли, пудели и различни породи гончета. От франция тези кучета са внесени в Германия, Полша, италия и даже Русия.
Великата Френска революция (и всички други), а също и войните, довели до масово изтребление на дивеч и изчезването на много чистокръвни кучета. Най-много пострадали чистокръвните ловни кучета – избивали ги заедно със стопаните им. За да ги спасят, ги превръщали в дворни кучета – отрязвали им ушите и опашката. Френските аристократи, избягали в Англия, внесли немалко кучета. Там тяхната кръв била прелята в нови ловни породи и хрътки. Главната цел на английските ловци била развъждането на кучета, които бързо и нашироко да търсят дивеча, със здрава и продължителна стойка. Обществените изложби и състезания способствали за голямата известност и широкото разпространение на подобрените английски ловни кучета. Поради това днес е много трудно и почти невъзможно във Франция да се намери чистокръвен френски брак, спаньол или грифон без ни най-малък примес на английска кръв.
В Русия ловът на птици започнал в края на 17 век. Руснаците се запознали с този вид лов от чужденците, поканени от Петър I. А при Петър III вече е имало назначен специален майстор ловец, наречен Бастиан, който написал „Ръководство за лов с пушки”. За първото ловджийско куче, споменато в руска ловна книга се казва, че било с бяла козина с черни, кафяви или огнени петна.
До 1850 г. в литературата няма сведения за породата бретон епаньол. За първите писмени свидетелства може да се считат „Възпоменания за лова в Бретан” от преподобния отец Дейвис, който бил страстен любител на лова и нерядко пребивавал в тази част на Франция. Той е описвал лова с неголеми късоопашати кучета с по-дълга козина от тази на пойнтерите. Те много добре работели в храсталаците и шубраците, правели стойка над дивеча, носили улова и се ползвали с голяма известност сред бракониерите, тъй като самото естество на тази професия се нуждаела от послушни кучета. Описанието на тези кучета напълно съответства на бретона.
Пясъчните равнини и горички на полуостров Бретан в западна Франция разполагат към лов със спаньоли и други ловни кучета. Именно там по пътя на целенасочения отбор по отношение на работните качества се е формирала породата бретон епаньол. Одеждата на това куче е могла да бъде в една от четирите разцветки – кафява на петна, оранжева на петна, черна на петна или трицветна.
Първите спаньоли от „подобрения тип” били показани на изложба през 1896 г., а първият бретон епаньол била записан във френската племенна книга през 1901 г.. През 1907 г. било създадено обществото на любителите на породата, оглавено от Артур Ено. През 1908 г. общестово се преобразувало в клуб, който още тогава публикувал първия стандарт на бретон епаньола. Този първи стандарт не допускал черно-шарената и трицветната окраска. Чак през 1956 г. са направени първите отстъпки и промени в стандарта, които разрешавали горепосочените окраски. През 20-те години на миналия век преобладавали кафяво-шарените окраски, а днес все по-често се срещат оранжево-шарените бретон епаньоли.
Дълго време предмет на обсъждане е била и опашката на бретон епаньола. В самото начало породата се е наричала „бретон епаньол с къса опашка”, защото много често кученцата се раждали с по-къса или много къса опашка. Но част от кученцата се раждали и с нормална опашка. Във връзка с това през 1923 г. в стандарта е била внесена поправка, която допуска скъсяване на опашката по хирургичен път. Дълго време е е спорело и за ръста на кучетата. В началото се предвиждало височината в холката да бъде 40-45 см, но постепенно тя достигнала съвременните 46-51 см.
От 30-те години на миналия век бретон епаньолът спечелил слава и отвъд границите на родината си. Той станал любимец на ловците и от много други страни. Във Франция това е най-разпространената порода сред ловжийските кучета. Там ежегодно се регистрират до 6000 кученца, без да се броят тези, които се раждат непланувано. В Бретан почти във всяка селска къща може да се срещне бретон епаньол.
Информацията е взета от http://bestfellows.com/
